През 2014-та година е учредена ежегодната поименна награда в памет на уважаваните Моис и Илко Ескенази, чието име носи тя, в чест на отличимия им принос към академичната култура на страната. Наградата се дава за висок успех от следването и открояващи се изяви в областта на "Информатиката".

Дава се в памет на Моис Ескенази (вляво) варненски адвокат,  завършил право в Гренобъл (Франция), а по-късно - и стопански и социални науки в тогавашния Държавен университет, днес – ИУ-Варна. В периода 1945-1947 година е бил частен доцент по морско право в ИУ и Илко Моис Ескенази (вдясно) - български юрист, политик и преподавател. Името на Илко Ескенази се свързва с Икономически университет – Варна в началото на 1990-те години, когато е избран за извънреден професор по право. Бил е старши научен сътрудник в Института за държавата и правото на БАН. Защитил е първата у нас дисертация  по правната защита на софтуера. Като вицепремиер през 1992 успешно ръководи първите преговори на България за  асоциирането ни към ЕС, а като народен представител има съществен принос за приемането на няколко основополагащи закона. Бил е и вицепрезидент на Международната фондация „Св. св. Кирил и Методий“. 

Днес делото на Моис и Илко Ескенази е продължено проф. д-р Аврам Моис Ескенази и неговото семейство в лицето на дъщерите му Лиляна и Любомира Ескенази.  Проф. Ескенази е основател на секция Софтуерни технологии към Института по информатика и математика при БАН и дългогодишен, уважаван и ценен преподавател към катедра „Информатика“ в Икономически университет. Специализацията му е в областта на софтуерните науки и ежегодно професорът връчва награда именно на изявен студент в областта на информатиката.  

Поименна награда „Никола и Владимир Попови“, която се връчва ежегодно на студенти, открояващи се с изяви в областта на правото. 

Дава се в памет на Никола Попов (вляво), варненски адвокат в първата половина на XX век, кмет на Варна (1927 – 1930) и частен доцент по гражданско и търговско право (1932 – 1935) в тогавашното „Висше търговско училище“ (а днес ИУ – Варна) и Владимир Попов (вдясно), адвокат, асистент (1942 – 1944), преподавател по търговско и морско право в периода 1944 – 1946 и секретар на варненската организация на БЗНС - Никола Петков. Академичната дейност на Никола и Владимир Попови е отразена в Алманах на ВИНС – Варна „Живописни и книгописни сведения за преподавателите и научните сътрудници 1921 – 1971 г. (с. 175 и 176). Сумата за Наградата се осигурява от дарения на семейство Попови. Първото дарение е направено от г-н Николай Попов, в почит на своите дядо и баща.

През 2021 година Фондът се обогатява с още една поименна награда - „Йордан Йорданов“ - предназначена да подпомогне следването на изявени студенти от втори и по-горен курс от специалностите в направление „Икономика"  в ИУ-Варна. Първото дарение е направено от г-жа Моника Георгиева, в почит на своя дядо. От 2026 г. наименованието на наградата е допълнено с името на покойната съпруга на Йордан Йорданов и изменено на "Йордан и Васила Йорданови". Двамата са възпитаници на Икономически университет - Варна и са започнали своя съвместен житейски път именно от университета.

Йордан Симеонов Йорданов (1932–2020) и Васила Йорданова (1933–2025)

Йордан Симеонов Йорданов е роден на 16 януари 1932 г. в село Тантури (днес с. Родина), Централна Стара планина. Васила Йорданова е родена на 8 февруари 1933 г. в село Прослав, днес квартал на град Пловдив. И двамата израстват в скромни семейства, в които трудът и отговорността са основни ценности — обстоятелства, които формират характера им и определят житейския им път.

След завършване на средното си образование, двамата кандидатстват и са приети във Варненския икономически университет. Там се срещат в театралната група на университета — Йордан като артист в трупата, Васила като суфльор — и създават семейство още като студенти. И двамата завършват висшето си образование с отличие през 1956 г. и се установяват в Пловдив, родния град на Васила. 

Йордан изгражда успешна кариера като счетоводител, заемайки последователно редица отговорни длъжности, сред които ръководител на счетоводни експертизи в Пловдивския окръжен съд, главен счетоводител на „Балкан Турист" и на „Петрол". Васила също работи като  счетоводител, достигайки до позицията експерт-счетоводител в отдел „Финансиране" на Пловдивска община, където отговаря за бюджета на  училищата и детските градини в града.

Между 1984 и 1989 г. Йордан работи в офисите на „Техноекспортстрой" в Либия и Алжир, а Васила се присъединява към него в Алжир през 1987 г., където работи в Българския културен център. След завръщането им в България и настъпването на демократичните промени след 1989 г., Йордан основава собствена счетоводна фирма, която успешно ръководи в продължение на 15 години.

През целия си съвместен живот Йордан и Васила се отличават с трудолюбие, всеотдайност и взаимна подкрепа. След пенсиониране, прекарват  летата в къщата си в село Леново, Асеновградска област, където се отдават на градинарство, отглеждайки 96 различни вида растения.

След 65 години съвместен живот, Йордан Йорданов почива на 29 ноември 2020 г. в Пловдив. Васила Йорданова го последва на 12 декември 2025 г.

През 2025 година е учредена нова награда в областта на недвижимите имоти и инвестиции „Оценител на недвижими имоти“. Наградата е финансова и е предназначена да подпомогне развитието в областта на инвестициите и оценяването на недвижими имоти на изявени студенти от специалностите „Недвижими имоти и инвестиции“, „Предприемачество и инвестиционен мениджмънт“ и „Строителен бизнес и предприемачество“, предлагани от катедра „Бизнес, инвестиции, недвижими имоти“ в ИУ – Варна. Първото дарение на Наградата е осигурено от агенция за недвижими имоти „Арко Имоти“ ООД. 

В края на 2025 г. беше учредена поименната награда “проф. Димитър Ганев”. Наградата е финансова и се дава в памет на проф. Димитър Стефанов Ганев (1908-1986), професор по стопанска география в Икономически университет Варна, Декан на стопанския факултет (1944-1946). Сумата за Наградата се осигурява от дарения на Димитър Асенов Ганев – внук на проф. Димитър Ганев. 

Димитър Стефанов Ганев е роден на 15.VII.1908 г. във Варна. Произхожда от учителско семейство. Като ученик е член на Български стенографски съюз и усвоява много добре стенографията, която ползва през целия си творчески живот. Владее английски, френски, немски и руски език, което е от голямо значение за бъдещата му научна и преподавателска кариера.

През 1928 г., с финансовата подкрепа на неговия братовчед Гани Кьосев, заминава да учи висше образование в Англия. Завършва икономически науки в London School of Economics and Political Science във факултета "Икономически и политически науки" в Лондон през 1932 год. За показан отличен успех по време на следването и по препоръка на редица негови професори - преподаватели в университета получава стипендия за специализация в Graduate Institute of International Studies в Женева през 1932 г., където се представя блестящо.

След завръщането си в България през есента на 1932 год., постъпва като извънреден асистент във Висшето търговско училище във Варна (сега Икономически университет - Варна), където преминава професионалният му път. Интересите му са насочени предимно към стопанската география, като по-късно става редовен професор към катедра „Стопанска политика и стопанска география“. Съществен научен принос имат монографиите му „Същност и динамичност на географията и нейните отношения и връзки със социалните дисциплини“, „Обща географска теория като основа на стопано-географската наука“ и „Принос към изучаването на английското самоуправление“. Активна преподавателска дейност развива и в учредения през 1963 г. Полувисш Институт по Международен Туризъм (Колеж по Туризъм) към ИУ – Варна.

Проф. Ганев взима активно участие в редица научни изяви на университета - национални и международни научни конференции, на които изнася значими доклади в областта на туризма – „Туризмът в Народна Република България“ (Будапеща, 1967 г.), „Проблеми на географията на туризма и подготовката на туристически кадри“ (Будапеща, 1969 г.), "Икономическа ефективност на международния туризъм" (1973г.) и много други.

Проф. Ганев натрупва над 41 години непрекъснат трудов стаж в Икономически университет. За това време той обучава и възпитава хиляди студенти. На много от тях помага да се развият и утвърдят като добри специалисти, а на някои и като научни работници, и преподаватели.