Глобализацията води и до промени в условията за развитие на туризма. Появяват се нови туристически места, дори космически туристически цели. Развитието на пътническия транспорт прави достъпни различни точки на света. Променят се моделите на туристическото производство, като в единия случай се показва стремеж към “стандартизация” и “индустриализация”на продуктите на туристическите места; а в другия на специализация и персонификация на туристическите продукти. Качеството на туристическия продукт се превръща в основен фактор за конкурентоспособност. Информационните технологии правят туристическите пазари прозрачни в ценово отношение. Устойчивият туризъм се налага като основен двигател на местния икономически и социален просперитет. В началото на XXI век устойчивото туристическо развитие на България се превръща в проблем от първостепенна важност за страната. Общините в България, в качеството си на основни териториални административни структури, трябва да играят лидерска роля за успешното решаване на този проблем чрез разработване и реализиране на програми за налагане на устойчив туризъм. Предмет на изследването е управлението за устойчиво развитие на туристическата дестинация. Целта на настоящата книга е да представи теоретичен модел на управлението за устойчивото развитие на туристическата дестинация, който да се демонстрира спрямо община Варна.